През мъждивата светлина на огньовете в двора на двореца в Теночтитлан се виждат жените, които подготвят огромни количества храна за вечерята на император Монтесума и неговата свита. Една от жените отговаря специално за подготовката на любимото императорско ястие ahuacamolli. Тя и нейните помощнички работят бързо, режат узрели ahuacatl, отстраняват голямата костилка и жилавата кора, след това слагат месестата част на плода в каменни съдове и я намачкват с дървени чукала. После добавят няколко лъжици сос, приготвен от узрели домати, люти чушки и морска сол. Когато ястието е готово, те го прехвърлят в голям фино изработен керамичен поднос, направен в град Чолула специално за императорския двор. Млада девойка го взема в протегнатите си ръце и го занася в залата за хранене. С наведена глава тя коленичи и поставя блюдото пред великия Монтесума. Той небрежно взема топла царевична тортиля, сгъва я наполовина и загребва от уханното ahaucamolli. С удоволствие задържа в устата си кремообразната вкуснотия и кима одобрително. Това е просто ястие, но с царски вкус!
Майкъл Томпсън, художник, дизайнер и писател от Сан Антонио, Тексас, влюбен в историята и културата на Мексико, така си представя и описва живота в двореца на най-великия ацтекски император Монтесума. И, разбира се, отделя подобаващо внимание на едно ястие, запазено до наши дни като гуакамоле. Впрочем това име дължим на испанските конкистадори, за които било трудно да произнесат ahaucamolli. На древния език нахуатъл тази дума е съставена от други две - Ahuacatl /авокадо/ и molli /сос/. Всъщност аhuacat се превежда буквално като тестис. А плодът е наречен така заради голямата си прилика с този мъжки анатомичен орган. Поради тази причина древните ацтеки били убедени, че авокадото е силен афродизиак, а дали Монтесума затова е похапвал гуакамоле всяка вечер, историята мълчи.
Според една древна легенда авокадото дълго време се смятало за неядивно. Но една принцеса на маите веднъж се престрашила да отхапе от плода. За смелостта си тя била възнаградена с мистично просветление, вечна младост и много здрави и красиви деца. По-късно се появили толтеките и испанските завоеватели за първи път споменават гуакамолето именно като „дар на толтеките от бог Кетцалкоатл“. Според преданията именно този бог - покровител на науката и изкуствата, предложил на толтеките рецептата за гуакамоле. А ацтеките, които се появили след толтеките, наследили от тях много традиции, включително и кулинарни.
Няма как обаче да не споменем още една легенда - за несметните съкровища на император Монтесума. Той е най-прочутият ацтекски владетел, възкачил се на трона през 1502 г. и умрял през 1520 г., като историците до днес спорят дали е бил убит от своите, или от конкистадорите на Ернан Кортес. Факт е, че при неговото управление държавата на ацтеките достига своето най-голямо развитие. А срещата между Кортес и Монтесума е  най-уникалното събитие в историята, описвано като среща на две епохи и две цивилизации, на Стария и Новия свят.
Кортес и конкистадорите му влизат в столицата Теночтитлан на Архангеловден, 8 ноември 1519 г. Когато Кортес получил разрешение да си направят параклис, испанците се разшетали из двореца и зад една прясно издигната и измазана стена с врата открили съкровището на Монтесума, за което хронистът Бертал Диас възкликва: „Струваше ми се, че в тази зала са събрани всички богатства на света!“. Те предвидливо замълчали, но били изненадани от самия Монтесума, който поднесъл на Кортес цялото си богатство. Тук трябва да споменем, че Кортес бил красив бял, висок мъж с брада - точно както се говорело в старо индианско предсказание, че от изток ще пристигне белият господар, на когото се полага тронът. Оттук нататък обаче отношенията между Кортес и Монтесума вземат драматичен обрат. Императорът отказва да се покръсти, отказва и да спре човешките жертвоприношения. Кортес пък с измама успява да убие наведнъж 600 жреци. Заради този кървав погром според едни историци Монтесума бил убит с камъни от своите, а според други умрял от ръката на конкистадорите. Последвала Нощта на скръбта - на 30 юни срещу 1 юли 1520 г. Кортес дал заповед за отстъпление и през първия половин час на нощта войската успяла да се измъкне от Теночтитлан. Ацтеките изпитвали сакрален страх от нощен бой, но стражите усетили какво става и барабаните започнали да бият. Тогава настъпил адът, а от войската на Кортес оцеляла само една трета.
Една година по-късно той се завърнал, за да отмъсти за избитите си войници и да се опита да вземе съкровището. Когато ацтеките разбрали, че испанците наближават, събрали всички съкровища на мъртвия си император и ги хвърлили в езерото Тескако. И вече няколко века иманяри от цял свят напразно се опитват да открият прочутото съкровище на Монтесума.

Гуакамоле

Необходими продукти:
2 бр. узряло авокадо
1 малка глава червен лук
1 скилидка чесън
1 домат
1 лайм
2-3 с.л зехтин
сол
по желание:
1 люта чушка
кориандър

Начин на приготвяне:
Авокадото трябва да е по-меко на пипане, което означава, че е узряло. Добре е и доматът да е омекнал. Авокадото се разрязва на две, маха се костилката и с лъжица се изгребва вътрешността, която се слага в купа. Намачква се с вилица заедно със ситно нарязания домат. Прибавят се ситно нарязаният лук, пресованата скилидка чесън, сол на вкус, сокът от половината лайм и зехтин. Ако искате да стане пикантно, лютата чушка се нарязва на ситно и също се прибавя към сместа. Кориандърът също е по желание, защото не всички харесват вкуса му.
Гуакамолето може да се приготви и в блендер.
Сервира се с другата половина от лайма и царевичен чипс.