STUDIA ARCHAEOLOGICA UNIVERSITATIS SERDICENSIS Supplementum IV (2005) Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov _____________________ ЗЛАТНИ СТАТЕРИ ОТ МОНЕТНОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ С. РЕЖАНЦИ, ПЕРНИШКО (IGCH 411)* ЕВГЕНИ ПАУНОВ В нумизматичната колекция на Историческия музей в Перник се съхраняват пет отлично запазени златни статера – два на Обр. 2. Обр. 1 б. Филип ІІ Македонски и три на Александър Велики (обр. 1 а–б). Те са били предадени в музея още през 1972 г. от регионалното управление на МВР след конфискацията им от частни лица от с. Режанци при опит за незаконен износ. През 1980 г. са записани в монетния фонд под №№ Н–593 до 597 вкл., но досега не са обнародвани1 (обр. 2). Тези пет монети са първото и неопровержимо доказателство за смесения характер на прочутото монетно съкровище от с. Режанци. Поради значението им за цялостния анализ и интерпретация на съкровището, те се излагат тук в една отделна предварителна публикация. Благодаря на г-н О. Аспров (директор на Исторически Музей – Перник), за любезното му разрешение да работя с монетите в колекцията и да ги обнародвам, както и на фондопазителя г-жа Р. Кирилова, за изключителното й съдействие. Особена благодарност държа на Dr Ioannis Touratsoglou (бивш директор на Нумизматичния музей – Атина), Dr Constantin Marinescu (Pace University, Ню Йорк), г-жа Patricia Felch (Нумизматична библиотека ‘B. Demеtriadi’, Атина) и ст.н.с.д-р Иля Прокопов (София) зa тяхната любезна помощ и ценни напътствия в хода на работата. Задължен съм и на колекционерите инж. Ст. Топалов, д-р М. Манов, Д. Й. Димитров и В. Дамянов за ползотворните дискусии и споделени мнения относно Режанската находка. Обр. 1 а. * 555 КАТАЛОГ2 Филип ІІ Македонски – 2 постумни статера Л. Глава на Аполон с лавров венец на д. О. Бига на д. В отреза: ΦΙΛΙΠΠΟΥ. 1. Допълнителни символи – ечемичено зърно и връх на копие в отреза. Колофон, 323–315 г. пр. Хр. Инв. № Н–596, т. 8.58 г, диам. 18 мм, оси 110, съвсем слабо циркулирал, лек удар по тялото на коня. Thompson, Studia Naster, p. 58, pl.VI/7; Lanz Auktion 52, no. 134; Драганов 2000, Македония I, № 152. 2. Допълнителен символ – крилата светкавица под коня. Пела, ок. 323–315 г. пр. Хр. Инв. № Н–597, т. 8.58 г, 7 0, диам. 18.2 мм, нециркулирал. Müller 1855, 1; Le Rider, Philippe II, nos. 426–427; SNG ANS no.170. Алексадър ІІІ Велики – 3 статера Л. Глава на богиня Атина с коринтски шлем на д. О. Нике права на л., държи венец и стилис. Отляво символи и монограми, отдясно – ΑΛΕΞΑΝ∆ΡΟΥ. 3. Допълнителен символ – крилата светкавица в лявото поле. Македония, "серия 2", Амфиполис (?), 332–ок. 323 г. пр. Хр. Инв. № Н–593, т. 8.55 г, диам. 17 мм, оси 90, слаби следи от циркулация, леки драскотини по лицето на Атина. Price, Alexander, no. 164, SNG Cop. 1943, no. 630, Troxell, Macedonian coinage, p. 126, 016–F2, pl. 31/23. 4. Съединени протомета на коне в лявото поле и вертикален монограм (∆ΙΟ) под крилото. Лампсак, серия V, ок. 325/4–324/3 г. пр. Хр. Инв. № Н–594, т. 8.59 г, диам. 17 мм, оси 20, съвсем леко циркулирал. Price, Alexander, no. 1358e; M. Thompson, 556 ADM II, p.15, no. 86a, pl.4/86; Драганов 2000, Македония I, № 274. 5. Л. Μ зад шлема на Атина. ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΛΕΞΑΝ∆ΡΟΥ. Оп. Монограм ΛΥ в лявото поле. Вавилон, датиран в 323–320 г. пр. Хр. Инв. № Н–595, т. 8.56 г, диам. 17/19 мм, оси 20, нециркулирал – FDC. Müller, no. 1271; Price, Alexander, no. 3691; Wagonner, Babylon no. 135b. КОМЕНТАР Веднага прави впечатление, че всичките монети са разнородни, т. е. няма дори две от една и съща серия или монетарница. Това вероятно показва, че тези 5 статера са само една малка селекция, от далеч по-голям брой златни монети от това находище (вж. по-долу!). И двата Филипови статера са постумни, отсечени при Филип ІІІ Аридей, в годините между 323 и 317/6 г. пр. Хр.3. Единствено монети № 4 и 5 са сечени приживе на Александър Велики, през последните години на управлението му. Статер № 4 е отсечен в град Лампсак в Пропонтида в неговата пета серия (series V) на монетосечене на Александрово злато. Известен е още един статер от същата двойка печати – от самата "Пеонска находка"4, т. е. от състава на голямата Режанска находка (вж. дискусията за това по-долу). Точно за тази серия на Лампсак M. Томпсън е подчертала, че значително количество от монети в злато е било необходимо на Александровата администрация за изплащане на заплатите на наемниците, които били уволнени в Мала Азия и изпратени обратно по домовете си, а няколко нови монетарници били отворени в Тракийския Херсонес5. Статер № 5 пък е бил сечен във Вавилон между 323 и 320 г., и то със същите печати на един статер от Анадол6 и един от находката от Криводол, Врачанско (IGCH 408)7. Степента на запазеност на монетите също трябва да се отбележи изрично. Три от петте статера са нециркулирали, с изключение на монети № 3 и 1 – Александров от периода 330–323 г., и Филипов статер, сечен в Колофон, 323–315 г. пр. Хр. Това означава, че тези пет златни монети на македонските царе са имали изключително кратък циркулационен живот и почти веднага са вложени в голямата находка и трезорирани край днешното село Режанци край Брезник. ОБЩ ПРЕГЛЕД И ПРИБЛИЗИТЕЛЕН СЪСТАВ НА СЪКРОВИЩЕТО Монетната находка от с. Режанци (Брезнишко, окръг Перник) е една от най-големите и известни ранноелинистически съкровища в Средиземноморието8. Най-голямата част е била е намерена през есента на 1961 г. в местността Ситни трън, на 2 км източно от селото, при оране с трактор от един пастир на име Рангел Дим. Младенов (ок. 1908–1968). Докъм 50-те години на ХХ в., преди превръщането му в обработваеми площи, теренът е бил труднопроходим и осеян с множество храсти, тръни, дребни и по-големи дървета. Според различни източници и живи свидетели находката е била заровена недълбоко под земята в голям глинен съд (питос), съдържащ сребърни и златни монети с общо тегло над 82 кг (около 6000 монети) (според T. Герасимов – над 40 кг, в АИМ – само 22.140 кг!). За съжаление съкровището е било веднага и почти изцяло разделено и пръснато между намерилите го, техни роднини и близки, други частни лица, а по-късно – по колекции и аукционни разпродажби в Западна Европа и САЩ (уви – голяма част от конфискуваното от МВР количество – претопена за сребърна скрап)9. Няколкото оцелели фрагмента от находката, които са налични в българските музеи (и са сравнително достъпни за проучване), не надвишават 3500 монети. Въпреки своето огромно значение за политическата история на Западна Тракия, Пеония и пограничните им области в края на ІV в. пр. Хр., Режанската находка остава непубликувана вече четири десетилетия в своята цялост. Досега накратко са дискутирани и бегло обнародвани само няколко интересни нови монетни типове, варваризати и куриози10. Наскоро Ст. Топалов в една своя сборна книга направи доста сполучлив опит за проследяване на първоначалното съдържание на находката въз основа на сведения и негови собствени наблюдения от периода след 1966 г.11 Днес има достатъчно основания да се смята, че монетите от два аукционни търга в Лондон и Ню Йорк през 1969 г. и известни като ‘Paeonian Hoard’ (Пеонската находка)12 са в действителност два големи дяла от същото монетно съкровище от Режанци. В тази кратка статия ще се опитам да защитя и докажа това мнение. Съставителят на двата каталога на Sotheby’s г-н Ричард Фалкинър пише изрично в уводите им, че монетите от търговете са открити "в Пеония или Северна Македония, един регион, чиито граници са реките Аксиос и Стримон"13. Те са били наречени с това сборно абстрактно име с чисто търговска цел14. В монографията си за монетосеченето на Филип ІІ проф. Ж. Льо Ридер пък, който единствен е изследвал голяма част от 1446 Филипови тетрадрахми в Софийския музей, отбелязва в една бележка, че: "Пеонската находка" е била намерена вероятно някъде в България, а не в Македония край Скопие"15. Тяхното напълно идентично съдържание, физическо състояние и запазеност, многобройните пробни удари предимно по Филиповите тетрадрахми и други сходни белези изцяло си кореспондират. Няма почти никакво съмнение, че към същата голяма находка от сребърни и златни монети принадлежат и два наскоро публикувани дяла от общо 14 Филипови и Александрови стате- 557 № по ред 1. 2. 3. 4. 5. 6. 6. 7. 8. 9. 10. Таблица. І Приблизително съдържание на монетното съкровище от с. Режанци/1961 (=IGCH 410 и 411) Типове / НАМ ОИМ ИМ ИМ НИМ Sotheby’s Parke-Bernett Други Общо по Местонахождение София Враца Перник Кюстендил София Лондон Ню Йорк колек- типове април 1969 1969 ции Филип ІІ – тетрадр. 1446 256 41 – – 60 46 ~130 1979+ Филип ІІ – статери 1? – 2 – – 9 14 2+ 28 Александър ІІІ – тет1? – – – – – – – 1 радрахми Александър ІІІ – – – – – 1 2 – 3 – двойни статери Александър ІІІ – ста3? – 3 – 10 20 14 ~30 80+ тери Филип ІІІ Аридей – – – – – 7 1 ~10 18+ – статери Ликей – тетрадр. 2 – 3 – – 11 2 ~7 25+ Патрай – тетрадр. 1208 39 286 120 – 1060 ~740 150+ 3603+ Диплай(?) – тетрадр. 1 – – – – – – 1 2 Дамастион – тетрадр. 1 – – – – – – ~5 6 Пелагия – тетрадр. – – – – – – – 2+ 2 2661(?) 295 335 120 10 1168 819 337+ 5645+ Общо монети: ра с обявен произход "от района на Перник" и "от Радомирско"16. Издателят им Б. Русева също приема такава възможност, предвид на това съвсем неопределено, но съседно местонамиране17. Подобна възможност за единността на съкровището при с. Режанци, но в "два" дяла е допусната и от Й. Юрукова18. Когато всички налични данни за състава на съкровището се обединят, те могат да бъдат обобщени в таблица I. Осемдесет и два килограма сребро (~5516 + тетрадрахми) и неизвестен брой в злато (129 + статера) е равно приблизително на 4.6 таланта, или около 275 мини (при база 1 талант = 60 мини; 1 мина = 100 драхми). Според Плутарх19 по времето на Александровия поход на изток издръжката на един пешак-хоплит за един ден е била 4 обола, а за конник – 2 драхми на ден. След съответно изчисление се оказва, че с тази значителна сума от почти пет таланта в Режанското съкровище е можело да се наеме и издържа една малка армия от 620 хоплити и 210 конници за време от един месец. За сравнение може да се посочи, че в 558 334 г. при началото на похода си към Персия Александър III Велики е имал на разположение не повече от 1500 конници и 4000 души пехота във фалангата си. В находката от Режанци преобладаващ брой монети носят името на царете Ликей и Патрай и на пеонските градове Дамастион и Пелагия (около 64%). Още повече, голям брой от Филиповите тетрадрахми (~60%) са тествани чрез удар с остър предмет (секач?) по гурта20. Това вероятно идва да подскаже, че техните притежатели са нямали пълно доверие в чистотата на македонското сребро и са го изпробвали. Много е възможно всички тези аргументи да говорят за евентуална връзка на находката със самото Пеонско царство или със западнотракийското племе на агрианите. И наистина, повечето автори, занимали се епизодично или по-подробно със съкровището, отбелязват, че то произхожда от земите на древна Пеония21. За съжаление нашата представа за историческата география и политическата история на Югозападна Тракия през последна- та четвърт на ІV в. пр. Хр. е твърде бегла22. Историческият контекст в края на ІV–ІІІ в. ни показва пеонци23 и агриани24 предимно като елинизирани "варварски" наемници в македонската армия. Може би Режанският депозит е именно натрупан благороден метал, принадлежал вероятно на уволнени от голямата армия на Александър Велики тракийски, агриански или пеонски наемници и/или техни предводители. Също така напълно учудващо и невероятно е пълното отсъствие (засега!) на сребро с името на Александър Велики (въпреки сведението на Й. Юрукова за единична Александрова тетрадрахма в частта в НАМ–София25), в пълен противовес с изобилието на Александрово злато. Някои изследвачи отбелязват, че по време на управлението на Александър ІІІ и в първите години след смъртта му неговите тетрадрахми още не са били достатъчно популярни, особено в Северна Македония и Западна Тракия26, но този факт предстои да се изяснява. Една от найвероятните причини за това е, че Филиповите, а и всички пеонски тетрадрахми, са били отсечени по т. нар. "трако-македонски" тегловен стандарт, а Александровото сребро е било основано на атическия. От друга страна, находката от Режанци е много благодатна и за детайлно изследване на сребърното монетосечене на владетеля на пеоните Патрай (датиран в ~335 – ок. 315 г. пр. Хр.), известен всъщност само от монетите си27. Тя предлага огромно разнообразие от печати на оригинални типове в елегантен стил, полу- и силно варваризирани тетрадрахми на този владетел28. Това е възможно само при класическото изследване на комбинациите на монетни печати (die-study), изясняване на последователността им и взаимовръзките. Традиционно укриването на Режанската и "Пеонската" находка, предложено от изяве- ни нумизмати като M. Томпсън, Ж. Льо Ридер, Й. Юрукова и други учени, варира между 316/5 и 310 г.29. В полза на тази дата се изтъкват най-вече постумните серии тетрадрахми на Филип ІІ, отсечени в Амфиполската монетарница между 323–316 г. (група ІІІ по Льо Ридер), и липсата30 на монети от Авдолеонт, следващият владетел на Пеония, който вече е бил заел престола към 310 г. пр. Хр.31 Това наблюдение напълно се пътвърждава сега и от новите златни статери на Филип ІІІ от частта в Перник, също завършващи по това време. Както бе казано в началото, новите статери от Перник безспорно доказват, че находката е била смесена по своя характер и съдържание, а именно – злато със сребро. Това е много рядко срещано явление в ранноелинистическата епоха. Тук засега могат да се изброят само две съкровища – в могилен гроб до Никизиани край Кавала в планината Пангей и една изчезнала значителна находка от Варна32. В гроб "Г" на могилата край Никизиани са били открити два статера (датирани в 336– 328 г.) и три тетрадрахми на Филип II, както и бронзови монети, завършващи с такива на Касандър33. Така находката от с. Режанци се вписва отлично в контекста на многобройните монетни съкровища от Тракия, Македония и Елада, съдържащи ранноелинистическо злато и сребро34. Всички по-горе изложени данни и коментари върху Режанската находка поставят още множество въпроси. На кого е принадлежало това огромно количество метал в монети? Защо е скрито в земята? Защо именно на това място? По кое време точно? Било ли е то собственост/хазна на владетел/династ или е военна плячка на варварски племена, заровена при/преди важна и фатална за собственика му битка? За голямо съжаление повечето от тях остават неясни и трудно разрешими при сегашното състояние на проучванията35. 559 Б ЕЛ Е Ж К И Фрагментът от Режанци, пазен в Историческия музей в град Перник, съдържа общо 335 монети. Това са 3 тетрадрахми на пеонския цар Ликей, 286 на Патрай, 41 тетрадрахми на Филип ІІ, както и 5-те разглеждани по-горе статера. Те, заедно с няколко други фрагмента от съкровищeто, са проучени от автора и са в процес на подготовка за пълна публикация в отделна студия. Множество неизвестни полеви данни бяха издирени и събрани при нарочното ни посещение в с. Режанци през май 1997 г. като част от програмата на Исторически музей в Перник за комплексно археологическо проучване на общините Брезник и Трън (обл. Перник). Беше заснет кратък документален филм на VHS-лента за историята и местността на намиране на съкровището, както и обстойно интервю с кмета на с. Режанци г-н Григор Стоянов, съвременник на събитията (Научен архив на ИМ – Перник). 2 При определянето и коментара на монетите са използвани следните съкращения на специализираната и аукционна литература: Драганов 2000, Македония І – Драганов, Д. 2000. Монетите на македонските царе. Част І: От Александър І до Александър Велики. Номинали, типове, цени. Ямбол. Топалов, Монетосеченото на Пеония – Топалов, С. 1998. Към монетосеченето на Пеония. – В: Племена и владетели в земите на Одриското церство и граничните му югозападни територии от края на VI до средата на IV в. пр. н. е.: Приноси към проучване на монетосеченето и историята на древна Тракия. София 1998, 301–314. Le Rider, Phillippe II – Le Rider, G. 1977. Le monnayage d’argent et d’or de Phillippe II, frappé en Macedoine de 359 à 296. Paris. Müller – Müller, L. 1855 (19752). Numismatique d’Alexander le Grand suivie d’un appendice contenant les Monnaies de Philippe II et III. Copenhagen. Parke-Bernet Galleries, Important Greek Hoard – Extremely Important Greek Hoard being coins in gold and silver of Northern Macedonia. Parke-Bernet Galleries Inc. – New York, Public Auction catalogue, 9th December 1969. New York. Price, Alexander – Price, M. J. 1991. The Coinage in the Name of Alexander the Great and Philip III Arrhidaeus. London – Basel. SNG Cop. – Sylloge Nummorum Graecorum 1943. The Royal Collection of Coins and Medals. Danish National Museum, Copengahen. Vol. Macedonia. Part II. Paeonia. Copenhagen. Sotheby, Paeonian Hoard – Catalogue of the Extremely Important Paeonian Hoard being Coins in Gold and Silver of the Kings of Macedon and Silver of the Independent 1 560 Kingdom of Paeonia. [ed. by Mr Richard Falkiner]. Sotheby’s & Co. London, 16th April 1969. London. Thompson et al., IGCH – Thompson, M., O. Mørkholm, C. M. Kraay 1973. An Inventory of Greek Coin Hoards. New York: ANS Publications. Thompson, Studia Naster – Thompson, M. 1981. ‘Posthumous Philip II Staters of Asia Minor. – In: Scheers, S. (ed.) Studia Paulo Naster Oblata I. Numismatica Antiqua, Leuven, 57–61. Thompson, ADM I – Thompson, M. 1983. Alexander’s Drachm Mints. I: Sardes and Miletus, (ANSNS 16). New York. Thompson, ADM II – Thompson, M. 1991. Alexander’s Drachm Mints. II: Lampsacus and Abydus. (ANS Numismatic Studies 19). New York. Touratsoglou, Back to the Future – Touratsoglou, I. 1998. ‘Back to the Future: Alexander the Great’s Silver and Gold in the Balkans: The Hoard Evidence’. – In: Burnett, A., U. Wartenberg, R. Witschonke (eds.). Coins of Macedonia and Rome: Essays in Honour of Charles Hersch. London, 71– 101. Troxell, Macedonian coinage – Troxell, H. A. 1997. Studies in the Macedonian Coinage of Alexander the Great, (ANS Numismatic Studies 21). New York. 3 Thompson, M. Studia Naster, 1982, 60–61. 4 Sotheby’s, Paeonian Hoard, p. 27, no. 259. 5 Thompson, M. 1984. Paying the Mercenaries. – Studies in Honour of Leo Mildenberg, Wetteren, 244–246. 6 Придикь, Е. Анадолский клад, № 440. 7 Russeva, B. 1996. The Gold Staters from Krivodol, Vratsa district. – Macedonian Numismatic Journal 2, Skopje, p. 35, no. 6. 8 Герасимов, Т. 1963. Съкровища от монети, намерени през 1960 и 1961 г. – ИАИ 26, с. 264; Thompson et al., IGCH, p. 64, no. 411. Отделни позовавания на много места, но вж.: Le Rider, G. Philippe II, 304–305; Thompson, M., ADM I, 73–74, no. 16. 9 Герасимов, Т. 1974. Забележителни съкровища с монети от нашите земи. – Нумизматика VІ, № 1, с. 18. 10 Юрукова, Й. 1969. Една препечатана монета на пеонския цар Патрай. – ИАИ 31, 247–249; Юрукова, Й. 1970. Монети на непознат пеонски владетел. – ИАИ 32, 1970, 277-281; Jouroukova, J. 1980. Imitation de monnaies du IVe s. av.n.e., faites en Bulgarie. – Proceedings of the International Symposium (eds. I. Geda, K. Biro-Sey), Budapest, 63–68; Юрукова, Й. 1978. 24 монети и печати от България. С., с. 7, фиг. 8а–10б. Отделни цитирания и споменаване на Режанци, вж. у: Юрукова, Й. 1992. Монетни съкровища от българските земи. I. Монетите на тракийските племена и владетели. С., 100–101, бeл. № 275–277; Русева, Б. 1989. Монетна циркулация в Тракия през ранния елинизъм (по данни на монетните съкровища от България). – Нумизматика ХХІІІ, № 3, с. 25 = Rousseva, B. 1990. La circulation monétaire en Thrace pendant la haute époque hellenistique d’apres un certain nombre de trésors trouvés en Bulgarie. – Revue Numismatique 326, 17–27, esp. p. 21; също и у Петрова, E. 1991. Паjонските племиньа и паjонското кралство во ІІ и І милениум пред н.е. (=The Paeonian tribes and the Paeonian kingdom in the second and the first millennium BC. – Macedoniae Acta Archaeologica 12 (1990/91), Skopje, с. 53, бел. № 10, 63–64 (погрешена локализация на с. Режанци – в Търновско!?!). 11 Топалов, С. Монетосеченето на Пеония…, 303–305. 12 Пълен преглед на наличните данни у: Thompson, M. et al., IGCH, p. 63, no. 410, table 23; Le Rider, G. Phillippe II, 298–304, no. 15; Troxell, H. Macedonian coinage, p. 81, 119–120, no. 10. 13 Sotheby’s, Paeonian Hoard, p. 1 (Preface); Falkiner, R. Parke - Bernett Galleries, Important Greek Hoard, p. 2. 14 И вероятно поради настояването на прекупвачите и/ или собствениците от съображения за сигурност – вж. Бонев, И. 1974. Делвата с жълтиците се счупи. – Поглед, № 23, с.13. 15 Le Rider, G. Phillippe II, 298, n.1; р. 309. 16 Русева, Б. 1999. Два фрагмента от златни съкровища от района на Перник и Радомирско. – Нумизматика и сфрагистика VI, № 2, 3–12. 17 Пак там, 6–7, бел. № 12 и № 17. 18 Юрукова, Й. Монетни съкровища от българските земи..., с. 19. 19 Ploutarch., Vita Alex., XV, 1. 20 За този факт вж. още: Герасимов, Т. Съкровища от монети..., с. 264, и Топалов, С. Към монетосеченето на Пеония..., с. 306. 21 Битракова-Грозданова, В. 1987. Споменици от хеленистичкиот период во СР Македониjа. Скопjе, (= Monuments de la l’époque hellenistique dans la Republique soc. de Macedoine, Skopje), 82–84; Петрова, E. Паjонските племиньа и паjонското кралство..., с. 42, 63. 22 За историята и географията на Югозападна Тракия – срв. главно класическия труд на Геров, Б. 1961. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време. – ГСУ. ФФ 54/3, 1959/60, 155–406, и по-старата студия на Кацаров, Г. И. 1921. Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония. С. [сега вж. = Кацаров, Г. 2001. Избрани съчинения. Т. 1. С., 535–602]. 23 Изворите у: Arr. II, 7, 5; Curt. III, 10, 9. 24 Arr. I, 14, 1; III, 13, 5; Curt. III, 9, 10. 25 Jouroukova, J. 1980. Imitation de monnaies du IVe s.av. n.e., faites en Bulgarie. – Proceedings of the International Symposium. Budapest, p. 64. 26 За този факт вж. още: Falkiner, R. Parke-Bernet, Important Greek Hoard, p. 3. 27 BMC V, Macedonia, London, 1877, p. 2, no. 5–7; Head, B. V. 19112. Historia Nummorum. A Manual of Greek Numismatics. Oxford, 236–237; Gaebler, H. 1935. Die Antiken Münzen Nord-Griechenlands. Band III. Makedonien und Paeonia, Berlin, 199–205, Taf. XXXVII/1– 26; SNG ANS 7, Macedonia I, New York 1987, nos. 1023–1047; Мушмов, Н. А. 1912. Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе. С., с. 475, табл. LXI, 1–3; Кацаров, Г. И. Пеония..., 49–50; Петрова, E. Паjонските племиньа и паjонското кралство..., 1991, с. 53, 62–63; и у Д[имитров], К. 1993. Патрай. – В: Кратка енциклопедия "Тракийска древност". С., с. 207. 28 Вж. Герасимов, Т. 1963. Подражания на тетрадрахми на пеонския цар Патрай. – ИАИ 26, 270–272; и Jouroukova, J. 1980. Imitation de monnaies du IVe s. av.n.e., faites en Bulgarie. – Proceedings of the International Symposium. Budapest, p. 64 (Юрукова дава съотношение за тетрадрахмите на патрай на 1258:15 за частта в НАМ–София); коментар у Топалов, С. Към монетосеченето на Пеония..., 310–313. 29 Thompson et al.., IGCH, p. 64, no. 411; Le Rider, G. Philippe II, 309, и Le Rider, G. 1993. Les deux monnaies macédoniennes des années 323–294/90. – BCH 117/1, p. 496; Troxell, H. Macedonian Coinage, р. 81; както и у Топалов, С. Към монетосеченето на Пеония..., р. 313. 30 Le Rider, G. Philippe II, 304; Юрукова, Й. Монетни съкровища от българските земи..., с. 100, бeл. № 275. 31 Diod., ХХ, 19,1; Justin., XV, 2, 1; Кацаров, Г. И. Пеония..., с. 51. 32 IGCH 871. 33 Λαζαριδης, ∆., Κ. Ρωµιοπουλου, Ι. Τουρατσογλου 1992 Ο τυµβος της Νικησιανης. Αθηναι, p. 47, no. 1351α, πιν. 36. 34 За ролята и значението на златото и монетните съкровища в ранния елинизъм вж: Touratsoglou, I. Back to the Future…, 71–101, esp. pp. 74, 76, and Map 1, pp. 80–81; Τουρατσογλου, Ι. 1998. Στην Αναξητηση του Ελληνιστικου χρυσου. Μεγαλοι αντι µικρων και πλουσιοι εκ πενητων (Αρρ. ς, 27, 6.). − ΜΝΕΙΑΣ ΧΑΡΙΝ. Τοµος στη µνηµη Μαιρης Σιγανιδου, Θεσσαλονικη, 235–266, table B at p. 260–261. 35 Повече данни и коментари, опит за анализ и историко-археологическа интепретация на Режанското съкровище ще бъдат изложени в отделна студия на автора, която е в процес на подготовка. 561 GOLD STATERS FROM THE REJANTSI COIN HOARD (IGCH 411), PERNIK DISTRICT, WESTERN BULGARIA EVGENI PAUNOV (s umma ry) Five mint-state preserved gold staters kept in the numismatic collection of the Museum of History at the town of Pernik (SW Bulgaria), are published in this article. Three of them are struck in the name Alexander the Great and two of Philip III Arrhidaeus of the type of Philip II. They were acquired for the local Museum in 1972 from the Regional Police Dept., deprived after an attempt of illegal export from the village of Rejantsi (Breznik municipality). Later in 1980, coins were inventoried in the Numismatic collection of the museum (Inv. nos. H-593–597). Both staters of Philip III Arrhidaeus were struck in the years between 323 and 317/6 BC (Thompson, ADM I, 60– 61). Only the last Alexander stater (no. 4) of this undated Macedonian series seems a bit earlier. Coin no. 3 was struck at the city of Lampsacus (fifth series of this mint). Another stater of the same pair of dies is known – from the ‘Paeonian hoard’ (Sotheby’s 1969: no. 259) – thus from the same enormous coin deposit. Especially for these series M. Thompson has emphasized that the considerable amount of gold money was necessary to reimburse the mercenaries being discharged and sent home from Asia Minor (Thompson 1981: 244–246). Then new mints were opened around the Chersonessos. Coin no. 5 was struck at Babylon with identical dies as pieces from Anadol hoard (Pridik, no. 440) and from Krivodol in Northwestern Bulgaria (Russeva 1996: 35, no. 6). The condition of preservation of coins also should be noted. They all are almost in mint state, with the small exception of no. 1 and 3 – Alexander stater of c.332/23 BC and a Phillip’s reissue, struck at Colophon in 323/15 BC, which had minor wear. This fact means they had very short circulation life and buried shortly after 316/5 BC. The deposit from Rejantsi (Breznik area, Western Bulgaria) is one of the largest and well-known coin hoards among all Early Hellenistic in the Mediterranean (Gerassimov 1963: 264; IGCH, no. 411). It was discovered in the autumn of 1961 in the locality ‘Sitni trun’, 2 km 562 east from the village by some shepherd named Mr Rangel Mladenov (~1908–1968). According to different sources and live witnesses originally it was a large clay jar containing of silver coins weighted about 82 kilos (c.6000 coins) / after T. Gerassimov – over 40 kg, after J. Youroukova – over 22.140 kg/. Unfortunately, it was almost entirely separated and dispersed among private persons, collections and auction sales at West, and even a large part – melted for scrap. The few survived parts, available for study, and preserved in Bulgarian museums, are not much than 3450 coins, not published at until present. Only few interesting varieties or new coin types from hoard were briefly discussed (Youroukova 1969: 247–249; Youroukova 1970: 277–281; Youroukova 1980: 63–68). Recently a modest attempt for tracing the original composition of the hoard was made by a Bulgarian collector (Topalov 1998: 303–305). There is a serious suspicion the large deposits of coins sold in London and New York auctions in 1969 and best known as ‘Paeonian Hoard’ (IGCH, 63, no. 410; Le Rider 1977: 298–304) were in fact two fragments of the same hoard from Rejantsi in West Bulgaria (Le Ridder 1977: 304–309, no. 15). In this paper an attempt to defend and prove this opinion is made. In his monograph on Philip II coinage Professor G. Le Rider, when he studied part of the 1446 Philip tetradrachms in Sofia Museum, denotes that the ‘Paeonian hoard’ was most likely found in Bulgaria but not in Macedonia near Skopje (Le Rider 1977: no. 14, 298, n.1; 309). Their general contents, the stage of preservations of coins, the multiple test-cuts on the Philip II tetradrachms and other features perfectly corresponds. No doubt from my point of view, to the same enormous deposit of silver and gold coins belonged another two small portions of total 14 staters with reported provenance ‘from the area of Pernik’ and ‘from Radomir’ (Rousseva 1999: 3–12). All available data are summarized in Table 1. These new five staters are the first and incontrovertible proof that the famous coin-hoard of Rejantsi was originally mixed up of silver with gold coins.