Четири съкровища от сребърни и медни монети постъпиха за откупка в Националния исторически музей (НИМ).

Две от тях са сребърни и са най-големите от всички, откривани досега монетни съкровища на цар Иван Страцимир (1371-1396).

Те са намерени случайно при изкопни работи за строежи и веднага са предадени на НИМ.

Първото монетно съкровище произхожда от Видинско и се състои от 421 монети - ранни сребърни аспри на Иван Страцимир, сечени през 60-те-70-те години на ХІV в.

Те се отличават с по-големи ядра и съответно - с по-високи тегла, както и с по-грижливата си изработка, изразяваща се в детайлно и внимателно гравирани изображения.

Засега това е най-голямото съкровище от ранни сребърни монети на цар Иван Страцимир, запазено неразпиляно и попаднало в български музей.

Второто монетно съкровище се състои от общо 905 монети и също произхожда от Видинско.

То се отличава с екземпляри от късната фаза на сребърното монетосечене на Иван Страцимир (80-те-първата половина на 90-те години на ХІV в.).

Тези монети се отличават с по-малки ядра и с по-ниски тегла, тъй като при тях тегловният стандарт е бил силно занижен, т.е. те имат инфлационен характер.

Това се явява отражение на политическата и икономическата криза, настъпила във Видинското царство през 80-90-те години на ХІV в. вследствие на турската инвазия на Балканите.  

Инфлационните процеси са се отразили и върху външния вид на монетите - те са изработени по-небрежно, изображенията и надписите им са по-непълни и по-схематични.

Третото съкровище се състои от 240 медни гроша - отново на цар Иван Страцимир.

Владетелят е първороден син на цар Иван Александър, според което има легитимно право на наследство на трона.

Баща му обаче се жени за еврейката Сара и от този брак се ражда Иван Шишман, на когото Иван Александър отстъпва търновския трон.

За да предотврати гражданска война, дава във владение на сина си богатото видинско деспотство.

Четвъртото съкровище съдържа 62 сребърни монети на Аполония Понтика (дн. Созопол), сечени между 470-410 г. пр.Хр.

На лицевата страна на всяка монета е изобразена котва - гербът на града, а на обратната - Горгона медуза.

Аполонийските монети са между най-изящните произведения на античното изкуство и са търсени от колекционерите по цял свят.